|
|
Луз Терин и Войната на Силата
04.06.06 21:44
Автор:Kinslayer Gaidin
5 и 6 глава
|
|
|
5 глава
Битката скоро щеше да започне. Двете армии стояха една срещу друга, чакащи подходящ момент за атака. От север – огромната маса Твари на Сянката, а от юг – строените воини на Светлината. Докато Луз Терин водеше сам армиите на доброто, цели три Отстъпника командваха тези на Сянката. Имаше от всички видове – над сто тролокски клана, всеки свързан с десетки мърдраали. От възвишението, на което беше застанал, Луз Терин можеше да види и зловещите мракохръти. Имаше и драгхари – някои от тях се носеха в небето, но повечето все още се криеха из редиците тролоци. Те поне бяха опасни, само ако те хванат неподготвен. В открит двубой всеки драгхар беше лесен противник за Айез Седай. Пред строя се движеше някаква жена. От това разстояние не можеше да различи повече, затова хвана сайдин – винаги си го беше представял като хващане на звяр. Щом Силата потече през него, огледа пак полето. Вече можеше да види всеки отделен косъм от русата коса на жената. Виждаше всяко поклащане на гърдите й, всяко люшване на косата, всяко мигване. И освен това, виждаше как походката й е неестествено плавна, как сякаш се плъзгаше като мърдраалите, а не ходеше. Беше виждал още една от нейния вид – голами. Срещу тях, Единствената сила беше безполезна – Агинор ги беше създал точно, за да избиват преливащи.
- Джоран! – силата на младия му ученик беше нарастнала поне двойно по време на войната. Имаше известни разлики между увеличаването на силата на мъжете и на жените. Умението в сайдар се увеличаваше равномерно, но с различна скорост. Със сайдин, това ставаше на скокове – голямо увеличаване, застой, увеличаване, застой... понякога мъжете, както и жените се нуждаеха от някакъв стимул, за да започнат да нарастват като сила. Ако разделеше силата на Джоран на три, момчето беше достигнало едва първата третина, преди Луз Терин да стане Тамирлин. Явно победите във войната бяха отключили потенциала му.
- Извести Легиона, че има голам от другата страна. Висока, руса, ще я познаят. Да се концентрират върху нея и да пазят Айез Седай. Тролоците няма да са толкова проблем, колкото един голам – младежът кимна, удари гърдите си с юмрук и се обърна да даде заповедта. – И още нещо, Джоран. Кажи на всички, че там са Семирага и Рахвин, може би и Демандред. Да се стараят да не попадат в плен – за тяхно добро е.
Джоран кимна отсечено, отвори нов Портал и Отпътува към останалата част от армията.
Половин час по-късно, Луз Терин Теламон, Чукът на Светлината, поведе армията си към поредната трудна битка. Винаги залагаше на бързината и изненадата – затова и сега разчиташе на Децата, повече от колкото на всичко друго.
Ядрото на армията му беше тежка пехота. Въоръжени с горящи мечове и тежки брони, те са различаваха, заради широките си плащове от фанклот. Менящите цветовете си наметала правеха движенията им трудно проследими, което ги превръщаше в смъртоносни противници, щом стигнеха врага. Те бяха основната ударна сила на армията, нанасяха най-много щети след Айез Седай.
Другата основна част беше леката пехота, разположена по фланговете. Въоръжени с шокови палки и лека броня, тяхната основна функция беше да подкрепят възможно най-бързо тежката, където и когато се наложи. Сред тях бяха разпръснати и стрелците с огнени лъкове, които имаха обсег над хиляда стъпки.
Но всички тези войници бяха само пълнеж, бройка. Същинската опасност бяха Айез Седай и Легиона. Децата, разположение на своите платформи ниско между редиците, приклекнали можеха да изненадата врага само за броени секунди. Издигат се, хвърлят снарядите и почват да обикалят над бойното поле, взимайки случайни жертви сред враговете. И повечето от тях бяха облечени в брони от сърцекамък – платформите им осигуряваха достатъчна маневреност, не беше нужно и самите те да се движат много. А сърцекамъкът пазеше.
- Пехота, бавно напред! Легиона – поддържай скорост и зареди!
За момент се чу тихо щракане от хиляди метални дула, но после всичко, освен стъпките затихна.
- Стрелци, зареди! Всички напред, бързо!
Всичките му двеста хиляди войници се затичаха напред и надолу по хълма към тройно по-голямата армия на Сянката.
- Стрелци, запали! Пехота, сниши се! Стрелци, задръж! Задръж! Огън!
Хиляди горящи стрели излетяха към ревящите орди тролоци. Още докато летяха, втори и след него трети залп полетяха. Въздухът се изпълни с жужене, огнен купол покри войници.
- Айез Седай, атака!
Беше взел петдесет и двама Айез Седай – за съжаление само единадесет жени. Не стигаха за два пълни кръга, но и това, което можеха да направят поотделно беше повече от достатъчно. Всеки от мъжете беше способен да избие над три хиляди тролоци сам, а жените – почти толкова. За сметка на това, те можеха да правят добри щитове срещу оръжията. Смъртоносните оръжия на Сянката.
Луз Терин беше свикнал с гледката, но всеки, който не бе участвал в битка, би останал безкрайно изненадан. Земята се цепеше и бълваше огън без никаква видима причина. Огнени кълбета се взривяваха в редиците на Сянката. Самите тролоци също избухваха, но по-рядко. Този сплит не беше толкова разрушителен срещу големи групи. Ветрове носеха кървава каша във въздуха, камъни се сипеха отвсякъде. Това беше зловещата картина на битката – кръв и пепел навсякъде. Допреди войната Айез Седай не познаваха Единствената сила като оръжие. За по-малко от десет години бяха открили стотици смъртоносни сплитове, бяха усъвършенствали това изкуство. И не само сплитовете правеха Айез Седай опасни – с помощта на Силата те създаваха и много оръжия. Всеки меч, изкован със Силата беше почти неразрушим, никога не се изтъпяваше и сечеше по-лесно от обикновената стомана. Но това беше само бледа сянка на истинските умения на преливащите – с помощта на сайдин и сайдар, Айез Седай създаваха оръжия, способни да използват Извора. Мечове, които събаряха цели градове само с един замах, копия, които поваляха армии, лъкове убиващи стотици с една стрела. Добре, че такива оръжия бяха малко. Слугите на всички се бяха превърнали в господари.
Битката беше в разгара си – далекобойните оръжия бяха заменени от такива за близък бой. Избухващите сплитове – от по-слаби и малки, пригодени за убиване на няколко противника, а не цели групи. Луз Терин Пътуваше от едно място на друго, за да помага на слабите участъци. Засега можеха да удържат наплива, но без Легиона нямаше да издържат още дълго. Не беше нужно да пролива излишно кръвта на войниците си, още повече, че вече беше видял смъртта на двама Айез Седай. Ала от това разстояние не можеше да си позволи да извика отново – трябваше да запази изненадата, колкото се можеше по-дълго, дори това да са някакви секунди. Запреде Огън, Въздух и Дух в сложен сплит и го хвърли върху тролоците – разноцветното кълбо удари предните редици, избухна и оформи огромен червен дракон в небето, което се понесе отново към вражеските редици. Той самият беше безвреден, но служеше за сигнал на Легиона.
Само след секунди Децата се издигнаха и почнаха да засипват врага с шокови снаряди. След това всичко се случи наведнъж – в първите редици на тролоците се отвориха десет Портала, разсичайки един мърдраал и няколко тролока. От Порталите изскочиха останалите Отстъпници и обсипаха пространството под Децата със сложни сплитове от Дух, Земя, Въздух и Огън. Всеки сплит разсичаше някак връзката на Легионера със земята и той или падаше или губеше контрол над шиат’шайна си.
Погром. Загуба. Провал. Децата бяха спрени. Сянката отново взимаше превес на силите...
- Назад! Назад, изтегляй се! Айез Седай, отваряй Прагове назад!
Можеше и да спечели битката, но щеше да загуби Легиона. А не можеше да си позволи да загуби точно тях.
Огромни Портали прорязаха цялото бойно поле – свързани в кръгове, Айез Седай можеха да отворят многократно по-голям Праг, отколкото поединично. Цели отряди се изтегляха заедно, само Луз Терин и Джоран стояха и забавяха настъплението на тролоците.
Започваше вече да му прилошава от толкова сайдин и толкова бързото запридане, но Порталите зад него вече се затваряха. Още няколко минути и той също щеше да се прибере. Само още няколко минути...
Хвърляше сплит след сплит, запридаше колкото можеше по-бързо, но беше сам и не можеше да удържи всички. Не, Джоран беше до него, но момчето вече беше на ръба на възможностите си. Само на двадесет, той не можеше да издържи на такова натоварване. Боравенето със Силата изтощаваше многократно повече, отколкото физическата работа. Докато държиш Извора, не усещаш умората, но след това...след това идваха и болка, и умора. А щом сега, когато държеше сайдин, можеше да усети умората, значи наистина беше прекалил. Трябваше да приключва по-бързо, дори той нямаше да издържи на това напрежение.
Последният войник премина. Джоран само хвърли един бърз поглед към бойното поле, отвори свой Портал и изчезна. Луз Терин остана сам на хълма, около него земята беше напоена с кръв, тела я покриваха плътно. Трябваха му няколко секунди, за да осъзнае ситуацията – стоеше сам, запридаше по инерция и увеличаваше кръга от трупове все повече и повече. Тръсна глава, обърна се и отвори Портал. В момента, в който скочи вътре се сети, че не беше видял Отстъпниците никъде.
Премина през Портала и избута сайдин настрани – трябваше да се освободи възможно най-скоро от него, иначе можеше да се отреже сам. Положи усилие – след толкова преливане не беше лесно да се освободи от усещането за живот на сайдин, но се справи. В момента, в който го направи се строполи на колене и по навик се обърна да види каква утайка е останала от Портала. Това, което видя го накара да скочи на крака и да сграбчи отново сайдин – Порталът се беше смалил само със сантиметър и сега потрепваше леко. От другата страна можеше да види ухиленото в злобна усмивка лице на Самаил и това на Семирага зад него. Други изглежда нямаше.
Огнения стълб, пратен по Отстъпника само погали леко ръкава му, нищо повече. Лицето на Самаил се изкриви още повече и той прекрачи през Портала :
- Сега си мой, Повелителю на утрото. Демандред си отиде преди малко, вече няма кой да ми отнеме удоволствието от убийството ти. Може това да е първата ти грешка за тази война, но аз ще се погрижа да ти е и последната. Лично.
Още докато говореше, Самаил се нахвърли върху него с изваден меч. Със сигурност беше подготвил достатъчно капани срещу атака със Силата, щом нападаше с това оръжие. Луз Терин имаше време само да извади своя меч и да се хвърли настрани. Умората от битката, бушуващият в него сайдин, изтощението от боравенето с него – всичко това тежеше. Болката пулсираше тъпо в главата му. В това състояние нямаше да издържи повече от няколко минути срещу отпочиналия Самаил.
Кратка размяна на удари и дясното рамо на Луз Терин вече кървеше. Не силно, но скоро щеше да почне да изцежда силите му. Трябваше да се измъкне някак, тази битка не можеше да бъде спечелена.
Огледа се, докато отстъпваше настрани. Беше близо до Пааран Дайсен, но далеч от армията си. В умората беше отворил Портала по-близо до двореца си, отколкото до войниците. Не можеше да позволи на Самаил да тръгне натам – Илиена щеше да е беззащитна срещу жестокия Отстъпник.
Мисълта, че Илиена може да попадне в ръцете на Сянката го изпълни с гняв. Дори на повърхността на Целостта, гневът клокочеше. Нямаше да позволи на никога да докосне Илиена! От защита мина в яростно нападение и за един момент дори успя да преодолее защитата на Самаил, като му подари тънка кървава ивица през гърдите.
Явно изненадан толкова яростна съпротива, Самаил спря нападението си и изгледа преценяващо Луз Терин. Не беше възможно човек, преливал толкова дълго и толкова много да се движи толкова бързо. Зловеща усмивка се появи на лицето на Отстъпника :
- Много добре, Луз Терин. Изглежда този двубой ще бъде забавен. Мога само да ти благодаря, че освен смъртта си, ще ми дадеш и интересна битка.
Нова серия от атаки на Отстъпника към главата, последвани от една към краката, снабдиха Луз Терин с още една рана, този път на лявото бедро. Нямаше повече време за схватка – трябваше да намери изход много бързо или Залата щеше да си търси нов Тамирлин.
Отстъпи крачка назад и засипа земята около краката на Самаил с огън. Замята големи, но слаби огнени кълба и към главата му, но не беше вложил сила в тях, те бяха само за заблуда. За по-сигурно създаде и много блестящи топчета от петте Сили, които прати към очите на Отстъпника. И после всичко това отново. И отново. За секунда зашеметеният от светлините Отстъпник не можа да реагира на земята, която се взриви точно под краката му, загуби равновесие и залитна назад. Луз Терин използва момента и скочи бързо напред, като замахна с меча към гърдите на Самаил. Противникът му успя да скочи встрани, но не успя да избегне напълно втория замах – острието разсече плътта му от веждата до брадата. Вярно, плитко, но щеше да остане белег за дълго време. Или поне докато не го Изцерят.
- Нищо не е свършило, Луз Терин! Ще си платиш за унижението, което ми нанесе – и ти, и всички, които са с теб!
Гневната гримаса на лицето на Самаил сега изглеждаше дори още по-ужасяваща, заради стичащата се кръв.
След тези думи, той отстъпи назад към Портала, който се затвори след него. Луз Терин пусна сайдин и цялата болка и умора от битката го удариха като с чук. Последното, което усети преди да падне в несвяст на земята бяха няколко чифта ръце, които го подкрепят да стане, и много възбудени гласове.
„Илиена...къде си, Илиенаω Добре ли сиω” Ала отговор не последва...
6 глава
Събуди се прилежно завит в бели чаршафи. Таванът над него изобразяваше светлосиньо небе с малки облачета. Във въздуха се носеше миризма като от Градините на Ансалайн, Лекият изкуствен ветрец беше прохладен. Така значи. Бяха го настанили в помещенията на Възстановителите. Миналият път беше в обикновена стая, раните му не бяха толкова тежки. А колко тежки бяха сега, всъщностω Какво толкова му се беше случило, докато се биеше със Самаилω Нямаше спомени за много сериозни рани, защо беше тукω Повдигна се на лакът и се намръщи. Отчасти заради болката в главата, отчасти заради липсата на спомен и...
- Трябва да си почиваш, Луз Терин.
И отчасти заради този глас. Латра никога не говореше така, а и беше последният човек, когото очакваше да види тук. Вярно, звучеше студено и презрително, както обикновено, но беше тук долу, при него.
- Какво искаш, Латраω Не вярвам да си останала тук, само защото ме обичаш безкрайно – устните му се свиха в иронична усмивка, която бързо премина в болезнен гърч. – Освен това се чувствам добре. Колко време съм лежалω
- Нагъл до безобразие. Не че съм очаквала нещо повече де – жената стана от столчето си в другия края на стаята и закрачи бавно към леглото. Движеше се плавно, червените й поли се плъзгаха по пода, а обувките й не издаваха никакъв шум. Седна в края на леглото и го изгледа продължително. И студено, разбира се. Не че и той беше очаквал нещо по-различно де. – Лежа четири дни. Мечът на Самаил явно е бил намазан с отрова от могедиар. Имаш късмет, че ви усетихме навреме и дойдохме да те приберем. Вие, мъжете, нарочно ли си търсите битки или те сами ви намиратω Не, не ми отговаряй, предпочитам да не знам.
Луз Терин се отпусна назад в леглото. Същинска напаст.
- Добре, може би ви дължа благодарност. По-късно. Сега ми кажи защо си тук и защо ти, а не Ангианар или Джоранω
- Луз Терин Теламон, може да си Тамирлин, може да си слагаш задника върху оня Висок трон, но не можеш да ми заповядваш. Ще кажа каквото искам и когато искам. Ясна ли съмω
Луз Терин въздъхна. Така доникъде нямаше да стигне. Всички други в Залата щяха да изпопадат на земята, само да кажеше „черга”. Латра щеше да го ритне, така че и той да падне. Съчувстваше на мъжа, който щеше да се пробва да се сближи с нея. Не се съмняваше, че тя е перфектна любовница – стегнато тяло, гарвановочерна коса, яркочервени устни. Само че не се съмняваше също така, че всеки мъж, който се опита дори да й намекне за такова нещо, ще си намери място някъде по околните легла. Беше чул някакви слухове за нея и Камариле Марадим. Че и за Немене Дамендар. Ако бяха верни, то тогава до него седеше Съветничка, имала интимни отношения с не една, а две Отстъпнички! Нещо обаче му подсказваше, че сега не е най-подходящия момента да се интересува от това.
- Е добре. Аз ще си лежа тук, докато не решиш да ми кажеш защо си тук – след тези думи най-демонстративно сложи ръце под главата си, впери поглед в тавана и си затанананика една весела песничка.
Латра мълчеше. Щеше да проговори рано или късно, не го беше чакала толкова време само, за да му каже, че е наглец.
- Не само си нагъл, Луз Терин. Изглежда отровата е повлияла и на мозъка ти, но не в положителна посока. Добре, ще ти кажа, имам и други неща да върша – тия жени мисли ли можеха да четатω Или просто си беше женска интуиция кога какво мислят мъжетеω – Докато ти спеше като бебче тук, армии на Сянката започнаха да изникват отвсякъде. Повече от когато и да е било. Подозираме че след малко повече от месец пред портите на Пааран Дайсен ще се изсипят няколко милиона тролоци. Без да броим Отстъпниците, Властелините на ужаса и другите Твари на Сянката.
Светлина, няколко милиона! От устата на Латра, значи няколко пъти по няколко милиона...поне дузина. Дори залата нямаше да може да се справи с това. Откъде беше намерил Касапина толкова хораω
- Не съм приключила – повиши глас Латра, щом той отметна завивките и хвана панталона си. Добре поне, че извърна глава, докато се облече. – Освен всички преливащи, с тях има някаква червена мъгла, която сякаш убива всичко, през което мине – растения, животни, дори хора. Дъхът на Тъмния, така я наричат. След него остават само изгорени земи и мъртви растения. От живите същества – или нищо, или многократно изпочупени кости. Ти няма ли да се облечеш най-сетнеω!
Тая жена му лазеше по нервите. Лазеше лиω Не, тя се катереше усърдно по тях и от време на време ги подритваше, за да е сигурна че са добре скъсани. Не можеше да боледува сам, не можеше да се облече на спокойствие. Закопча последното копче на ризата, взе меча от ъгъла в движение и подвикна назад, докато излизаше :
- Свикай Съвета. И всички, които искат да присъстват. След два часа в Голямата зала и никой да не закъснява!
Не можа да чуе отговора, но се досещаше какво гласи. Все пак щеше да ги събере. А сега трябваше да отдели един час на Илиена - дължеше й повече любов. Войната започваше да става интересна – обичаше да живее на ръба. Усмихна се. Беше много близо до ръба.
* * *
- Шансовете ни в директен сблъсък са нищожни. Дори да използваме всички ангреали и ша-ангреали, които имаме, пак няма да се справим!
Луз Терин се отпусна назад в стола си. Не точно такова обсъждане имаше предвид – Джорохер да дрънка безкрайно как щели да ги размажат преди още да стигнат стените.
- Шансовете ни са огромни! – Назиар вече гледаше диво. – Можем да избиваме хиляди само с един залп, само за секунда! Тук са събрани почти всички ангреали и ша-ангреали, а Отстъпниците имат само няколко.
Защо този тип не разбираше, че във всеки превзет град имаше десетки ангреали, дори няколко опасни тер-ангреалиω
- Мълчи, Джорохер! Омръзна ми да те слушам – не му беше трудно да придаде суровост на гласа си. – Дошли сме да обсъдим реални планове, а не отчаяни самоубийства.
Залата се превърна в кошер – стотици Айез Седай заговориха едновременно, кой на съседа си, кой на по-голяма група слушатели. Добре, това щеше да му даде време да довърши собствената си идея.
- Луз Терин, мисля че се сещам как можем да спрем тази армия и да обърнем войната в наша полза. Може би дори да я спечелим бързо.
Гласът на Латра го измъкна от размислите му. Можеше да я накара да почака или да я вбеси, но тя звучеше някак несигурна. Явно и тя не беше много наясно какво иска – също като него. А да погледа Латра Посае Декуме неуверена – не, нищо не си заслужаваше достатъчно, че да изпусне това.
- Тишина! – изрева към тълпата. За по-сигурно удари с юмрук по масата. – Латра Посае има някакъв план, мълчете да ви изгори, да го чуем!
Разговорите секнаха бързо. Изглежда да си Тамирлин значеше да викаш по цял ден срещу банда идиоти, за да можете да се чувате. Меравел като че ли беше имал същия проблем в началото. Ако спечелеха войната трябваше да направи нещо по този въпрос.
След като всички млъкнаха, подкани с ръка Латра да излезе напред.
- Всяка минута е ценна, така че ще бъда кратка. Тук имаме много ангреали и ша-ангреали, но никой от тях не е достатъчно мощен, за да спрем Сянката. Моят план е да създадем комплект от два огромни ша-ангреала – един мъжки и един женски. Всеки поотделно да бъде по-мощен от всичко, което сме създавали, но използвани заедно от свързани мъж и жена, да се подсилват взаимно още повече. Както правим ние – свързваме се в кръгове. С тяхна помощ ще можем лесно да спрем тази армия, да си върнем териториите, и ако не успеем да унищожим Тъмния, поне да го затворим отново.
Тишина. Всеки в залата обмисляше планът, а хората долу сигурно също. Звучеше напълно разумно и логично, дори почнаха да се появяват усмивки сред присъстващите. Сякаш вече бяха пратили Тъмния да пее на някоя нива. Имаше нещо в този план, усещаше го, не можеше да е толкова просто, щяха да са се сетили отдавна.
- Латра, надявам се, че виждаш недостатъците в този план – ако се съдеше по погледа, който му хвърли, виждаше ги. И се беше надявала никой друг да не ги забележи. – Разбирам че си наясно, но все пак ще обясня на останалите. Няма да разсъждавам какво ще стане, ако Сянката докопа ша-ангреалите, вярвам че всички знаете – всеобщо ахване. – И как ще ги ползваме толкова големиω За да са толкова мощни трябва да са над двеста, може би триста стъпки високи, да не говорим за...
- Ще има ключове за достъп, по-малки копия на големите статуи, малки тер-ангреали, с които ще...
- Не ме прекъсвай, Латра Посае! Когато говори Тамирлин, всички мълчат и слушат! – беше му омръзнало от неподчинението й. Съзнаваше че е повишил глас повече отколкото искаше, но не го интересуваше – нека се постреснат малко. Нагъл лиω Горд и самовлюбенω Щеше да покаже на всички какво значи да имаш сила и власт! – Та, както казвах преди да бъда така безочливо прекъснат, има опасност Сянката да намери и разруши проекта. Или да го открадне. И най-същественото – дали ще можем да затворим Тъмния, щом ша-ангреалите не са създадени с тази целω Дали просто с много количество сила ще може да се затвори дупката в затвора муω Ще унищожим армиите му, ще затворим земята около Въртела. Но самият Въртел, дупката в реалността, ще продължи да съществува и да се разширява. Така само ще спечелим време, няма да спрем Тъмния! Ще забавим идването му. Колко време мислите, че ще имаме преди да пробие вечния си затворω Не повече от година-две, бъдете сигурни. Сега някой има ли да казва нещоω
Гневният му поглед обходи залата. Срещаше повече учудени, отколкото умислени лица. И няколко стреснати. Латра беше вдигнала гордо брадичка и гледаше хладно.
Дуен Еманин се изправи. Противно на силно изрязаната си рокля, Дуен беше разумна и пресметлива жена. Рядко се впускаше в авантюри, винаги предпочиташе да прецени ситуацията добре, преди да действа. В сините й очи можеше да се види също толкова емоция, колкото и в жълтите й поли.
- Много хубаво изложение, Луз Терин, посочи ни всички недостатъци на този план, но въпреки тях, той все пак е план. Можем да рискуваме и да го следваме с шанс за успех. Какво повече можеш да ни предложиш тиω
Луз Терин отдели няколко секунди да успокои гласа си и заговори ясно и спокойно :
- Да нападнем Сянката в сърцето й. Да атакуваме самия Шайол Гул. Да затворим Тъмния и тогава да се разправяме с дребните му слуги, ако са останали такива. Един кръг от седемте най-силни мъже и шестте най-силни мъже да Отпътуват заедно с двадесет хиляди войника до останките на Коллам Даан. Да поставят седем, да ги наречем печати, средоточия на силата, в седемте най-тънки места в Шарката, фокусни точки. Все едно поставяме кръпки. За всеки случай ще използваме сърцекамък за изработката на частта от печатите, която ще остане в материалния свят. Така ще откъснем Тъмния от света и после лесно ще се справим с останките от армиите му. А сърцекамъкът ще осигури добра защита срещу атаки на печатите от бъдещи мраколюбци. Всеки опит да бъде разрушен, само ще го прави по-здрав, знаете как действа куендиярът. Имате десет минути за размисъл, след това призовавам към гласуване.
Луз Терин си седна обратно в стола и се загледа в събралата се тълпа. Айез Седай от всички краища на света се бяха събрали в тази зала и обсъждаха помежду си как да бъде победен най-големият враг на света – Тъмния. Имаше чернокожи, такива със снежно-бяла кожа, такива с цвят на мед. Косите на всички бяха с различен цвят и прическа – на една дълга и дебела плитка, на няколко по-малки, на места сплетени на десетки малки плитчици, такива с пусната свободно коса и такива с изцяло или наполовина избръснати черепи. Мъже с буйни бради и такива с гладко обръснати лица. Млади и стари, ниски и високи, дебели и слаби – Айез Седай, Слугите на всички, служещите на народа идваха от всички народи. За Айез Седай нямаше разделение – те бяха единно цяло, без значение откъде и кога идваха в Залата.
- Аз също предлагам своя план за гласуване! – Латра го каза на всички, но гледаше само Луз Терин. Доближи се до него и му зашепна трескаво. – Планът ти е безумие, Луз Терин. Лудост! Твърде е опасен. Ами ако освободите Тъмния, вместо да го затворитеω
- Няма да го освободим. Единствената опасност може да дойде от Тварите на Сянката, а за тях ще взема войниците. Може да е трудно и рисковано, но спечелим ли, печелят всички. А загубим ли...е, ще умрат само тринадесет Айез Седай. Вярно, силни Айез Седай, но само тринадесет. Няма да се промени много балансът на силите. Но ако Сянката спечели тези твои ша-ангреали – представи си колко жертви ще има, какво ще могат да направят Ишамаел и Ланфеар заедно с твоите статуи – обикновено, би се задоволил само с това като доказателства, но му беше писнало от упоритостта на тази жена. – А и забравяш, че твоят план ще убие милите ти дружки. Как може да си толкова неблагодарна – толкова удоволствие заедно, а ти – да искаш да им отнемеш всичко. Какво ли ще си помислят за теб Семирага и Грендал, ако разберат какви им кроишω
Мислеше, че когато го издигнаха в Тамирлин, беше видял най-доброто от Латра. Изражението, погледът й тогава – нищо не бяха пред това. Очите и бяха огън и лед, ръцете и стискаха ръкохватките на стола му до побеляване, челюстта и беше толкова здраво стисната, че сякаш щеше да я счупи. Инстинктивно посегна към сайдин.
- Никога повече не споменавай това, Луз Терин Теламон. Никога! Не преминах в Сянката и Светлината ми е свидетел, няма да го направя, но споменеш ли още веднъж за това ще те накарам да съжаляваш че не те е хванала Немене.
Гласът й стържеше в мозъка му. Тук нямаше скрита заплаха – беше си повече от явна! Можеше да заповяда да я хванат, но нещо му подсказваше, че този път дори смъртта няма да я спре да изпълни заканата си. Само кимна – не беше сигурен как ще прозвучи гласът му.
Залата се изпълни с мълчание. Всеки мислеше нещо, повечето – чий план да изберат. Тягостна тишина, само от време на време някой въздишаше или тръгваше нанякъде. Чак след половин час всички бяха готови.
Луз Терин стана и отиде до малкото мониторче, монтирано специално за това за това заседание. В две колони бяха подредени имената на всички присъстващи. Резултатите бяха плачевни – всичките триста и дванадесет жени, заедно със сто осемдесет и един мъже на страната на Латра, срещу сто мъже на негова. При това – все млади. Силни, но млади и неопитни. Въздъхна – дотук с чудесния му план.
- Започнете изграждане на проект Чедан Кал – можеше поне името да избере, ако не друго. – Латра, отговаряш лични за успеха. Имате две седмици – повече не мога да ви отделя. Успех, и нека Светлината бди над вас в това начинание.
Латра само дето не засия и не заподскача от радост. Е нищо, нека опиташе. Ако успееше да ограничи Сянката, щяха да получат достатъчно време да измислят как да я унищожат. Можеше дори да използва своя план за фокусните точки и печатите.
- Всички сте свободни. Джорохер, Джоран, вие останете. Карн, и ти ми трябваш – изчака всички да се разотидат и заговори : - Искам от вас след половин час да се явите в кабинета ми. И всеки от вас да има копие от онзи списък с моите поддръжници. Латра започна своя лична война срещу мен, ние ще я продължим. Сянката трябва да бъде ударена и ще бъде ударена, при това скоро. Много скоро...
|
|
Зона Алдарион 
